За тебешира

Тебеширената техника изисква асфалт, но тя намира присъствие и в по-равните тротоарни настилки, както и по стени на обществени сгради. Положено върху гладък асфалт изображението е по-меко, а на по-ръбест се наблюдава силно изявена фрактура, пораждаща експресионистично звучене на творбите.

Тебеширът е наистина ярък веднага след полагането му, като тази яркост и плътност се запазва няколко часа или дори дни. Това зависи от падащата светлина и от вида тебешир.

"Присмехулникът" създава висок контраст и тук не е подходящо място за рисуване.Разглеждането изисква подходящо време и позиция спрямо рисунките. В утрото Слънцето блести. Отразената светлина е силно поляризирана и човек трябва да се мести насам-натам, за да разбере за какво става въпрос. Привечер, в ниската осветеност, пресният тебешир изпъква чудесно.

Едно слънце, на което му няма нищо след дъжда и сега съхне.Тебеширът запазва свеж цвят до няколко часа или до другия ден, след това става асфалтов, a в следващите дни избелява. Розавото изрозавява, ако спазваме граматичните правила.

Все пак трудно, но тебеширът изчезва. Може обаче да се задържи доста дни. По-дълго се запазват рисунките встрани на алеите - онези, които не са така натоварени. Само дъждът и усилията на общината да поддържа ред могат да го отмият, но съществува тебешир, който устоява на един и дори два дъжда.

Рисункaтa с ярки цветове, в която е намесена Яна, се появява предишните дни. Тя е разположена по-встрани, за да се запази по-дълго.

Има два вида тебешир – обикновен и дебел. С дебелия тебешир е удоволствие да рисуваш. Той стои плътно на асфалта, цветовете са наситени и има добра покривност. С тънкия тебешир още не е нарисувано и едно коте, и започваш да си смучеш протърканите пръсти, ругаейки поради липса на материал.