Гъза на слона

На художниците на тебеширени рисунки



За тебеширените рисунки


До неотдавна съвременната културология бе изправена пред два изключително важни въпроса. Кога и как се появяват тебеширените рисунки.

Историците разполагаха с твърде малко материал, за да дадат категоричен отговор. Споменаваше се нещо за изобретяването на тебешира, за бетон, асфалт, полезност и другите безсмислени неща, каквито обикновено се казват в такъв случай. Някои дори свързваха тебешира с популярното е=mc^2 върху дърво с недотам жизнеутвърждаващ цвят. През годините се рояха всякакви предположения, но всички те се оказаха погрешни. ссс

Човече, което е готово да подари своето сърце всекиму и по-конкретно - на света, като цяло.


Историята на откритието за появявата на тебеширените рисунки е изключително интересна. Това направи най-прочутият изкуствовед, когато един ден отиде до магазина за кофичка кисело мляко и за по-напряко реши да мине през парка. На отиване на алеята нямаше нищо, а на връщане там лежеше рисунка. Така той направи откритието, че тебеширените рисунки се появяват току що.

Без да навлизаме в повече подробности, това доведе и до създаването на Теорията за Появяването. Твърдението едва ли може да бъде доказано, но теорията е изключително стабилна, понеже не съдържа и грам математическа обосновка. Ето какво гласи тя.

Рисунките с тебешир не се рисуват, те се появяват. Прокарвайки с тебешир кръг с лъчи върху асфалта, изниква слънце, но това слънце си е било винаги там. Просто тебеширът му помага то да се появи и да стане видимо. Така можем да отключим*, че тебеширените рисунки се появяват току що, изобразявайки неща, които са били винаги там.

Рисунките с тебешир са най-истинското изкуство. Те са далеч от суетата и вълненията, свързани с проявленията му. Не може да става въпрос за безсмъртие, защото обикновено не са подписани. Не се продават – нито купуват. Нямат нужда от публика и са далеч от сложната игра на ума. Макар в тази посока да проявяват силно предизвикателство. Рисунките с тебешир са като хвърлен камък - след като се появят, никой вече не се обръща към тях. Те показват много неща. Например времето. Винаги се знае, кога има слънце. Е, дори да няма, пак има - може да се види в галериите тук. Показват и други неща, но всеки сам може да продължи списъка.

Друго характерно за тебеширените рисунки, за разлика от останалите произведения на изкуството, е, че не могат да бъдат колекционирани. Общината не би взела присърце тоя, дето ще разкъртва асфалта в близката градинка от естетически съображения. Присъщо за рисунките е и да не струват никому нищо. А както знаем, създаването на инструменти за такива блага не се поощрява. Прието е благата да бъдат купувани и продавани. Но не е вярно, че при рисунките с тебешир няма възвращаемост. Има, тя е каузална, и един ден това така и не се разбира под една или друга форма.

Тебеширената техника е широко използван похват за пропагандиране на множество идеи, смятани от обществото най-общо като несъстоятелни. Те включват дървета, слънца, къщи, мами, баби, котки, както и някои не съвсем идентифицирани обекти и сюжети, на които не се гледа с добро око от обществото по причина, че то отдавна е загубило този важен зрителен орган и второ, каквото и да има на негово място, то обикновено не поглежда натам.

Някои казват, че рисунките се правят от деца, но и към това, както към всичко, което говорят възрастните, трябва се отнесем с недоверие. Още повече, че и него – може би вероятно, може би видимо – те вече са загубили.

Някой обаче точно в момента казва, че когато гледа към дете, вижда Вселената. И наистина, кой би създал толкова огромно пространство, изпълнено предимно с прахоляк и големи светещи топки, някои от които гърмят с енергията на цяла галактика. Реално погледнато това е изключително инфантилно и повече подобава на някой петгодишен дришльо, отколкото на достопочтена висша сила с екстраординарни способности.

Има още една причина да се казва, че тебеширените рисунки са детска работа. Най-напред е доста удобно да не бъдат виждани, нито чувани.

След това се явява изключително благоприятно за твърдението, че детските рисунки са огледало на детската душа. Като следствие огледалото – онова кристално чисто огледало – бива обявено за малко несъвършено и започват да опитват всячески да го полират с най-различни техники. Единственият светъл лъч в цялата работа е, че понякога не се получава. При останалите обаче резултатът е ефектът на кривите огледала.

Това е причината много хора да намират себе си в по-зряла възраст. Които успеят, разбира се. Част от успелите, търсейки реванш, изчитат съответното законодателство, ала там няма и ред за непридобит в ранна възраст жизнерадостен поглед към света, за отнет мироглед. Така единственото, което им остава, е да запретнат ръкави и да наваксат пропуснатото. Някои дори успяват.



* Много често хората погрешно заключват разни неща, например изводите си, и така подходът към тях среща преграда. Ние предпочитаме да отключим нашия извод, за да осигурим свободен достъп до него.

© www.ipetar.com