ГНС

Исторически преглед

Слонът, като цяло, е не особено популярен обект в онази част от изобразителното изкуство, залагащо на буйни коне, ловни кучета и фазани - фенове на ябълки, портокали и вази с цветя. Липсата на слонове се отдава на: а) не става за домашен любимец б) заема много място в асансьора в) всички останали причини. Кратка статистика покaзва, че за ранния додекемврийски период на 2016-а, включая и късния, е регистрирано възпроизвеждането на общо единадесет слона, от които само три в профил и един анфас, с хобот.

Забележителен факт в подкрепа на целия наш труд по темата е, че останалите седем слона са изобразени в гръб. Това предпоставя следния въпрос. Ако портретът изявява типичното и вътрешния свят на портетирания, какво изразява тази не съвсем характеризираща душевния мир анатомична част. Тук можем да признаем, че и между хората се срещат най-различни задници, но дали по-големи или по-малки, в крайна сметка те си остават такива. И докато според тази характеристика можем бързо да определим същността на индивида, при слона това е не чак толкова лесно, тъй като той принадлежи на един друг свят, в който ние едва сега пристъпваме. Разбира се, нашата цел не е да правим морфологичен паралел.

Предисторически периодНие смятаме, че началото на ГНС се корени ето тук, в тези неясни, прости и все пак особено експресивни линии. Смятаме го, нали? Това са и едни от първите документирани опити за придаване изобразителна форма на определена по-комплексна идея, но явлението не е непознато. Идеята за много неща съществува още преди самите неща.

В тази ранна творба могат да бъдат различени контурите на коне, крави с рога, летящи риби, фигури на съзвездия и всичко, близко до бита на онези първи предшественици.

Elephantidae ProboscideaПрез 2016-а, на 31 май сутринта, в завършена изобразителна структура най-напред се появява Elephantidae Proboscidea Loxodonta africana в профил. Задницата на обекта в това ранно произведение е загатната леко дотолкова, доколкото зрителят да придобие представа, че обектът все пак притежава подобна анатомична част. Вложен е опозит на парадното. Художникът е добавил също така бивни, уши и каквото е подсказало въображението му, но ние не можем да го виним за това, тъй като реализмът се появява в изкуството доста по-късно. Обектът се характеризира с удължено тяло, извит ездитен гръбнак и уши, които не биха могли да чуят дори мишка на подобно разстояние от земята.

Nadegus Elephantidae MaximusСлед тази първа творба последва дълъг период на скрита еволюция, за да се появи 45 дни по-късно образът на Elephas maximus, както и големият исторически скок - Elephantidae Nadegus Maximus (слонът с големия задник, лат. б.пр.), познат вече като ГНС.
В тази творба опашката на слона търпи асиметрия, а самият той нехайно развява хобот към света, като цяло. Цялостното усещане за творбата е за лека вталеност и закръглена елегантност.

Elephantidae Nadegus MinimusНа 22 Юли, сякаш поради забелязан някакъв пропуск в развитието на сюжета, се появява слончето-бебе в гръб. То има хоботче с перчем и, ако преценяваме правилно, опашка. Слончето си има къща, където да живее и приятел с корона, чиито нос в момента по някаква причина се удължава, а притежава и същите преперудени уши като слончето. Композицията най-общо можем да определим като сладка.

Източният край на Западната алея

Западната алея, детайл

ГНС “Гъза на слона”, в своята вече изчистена визия, дълбоки философски прозрения и откровено послание е регистриран на 27 август в 7:30 сутринта. В мрачна и мразовита сутрин, ако трябва да бъдем точни. При силен североизточен вятър. Три месеца след появата на първия слон.

Рисунката е изпълнена в уверен рисунък, гладкост на линията, в нея личи висока творческа зрялост. Както Хеопсовата пирамида е единствена по рода си сред другите, така класическият ГНС се явява неповторим, ненадминат по своето майсторство.

От по-късните трансформации на сюжета можем да отдадем предимство на “Слонът с пеперудените уши” от 18 септември и “Двата слона в гръб” от 27 Септември, с което и трябва да се ограничим, поради липсата на други nadegus до появата им чак през 2018-а.

Пеперуденото ухо

Двама приятели

След двугодишен период без постъпили нови данни, в мрачната и тъмна юнска вечер на югоизточната алея в парка се забелязваше малко слонче, явно появило се неотдавна. На сутринта то вече едва се виждаше и бе почти на изчезване, както е обикновено при редките видове.

Това бе един разкошен екземпляр, наследник на най-добрите традиции на Elephantidae Nadegus Maximus, в случая - minimus. Тук ние без всякаква сигурност можем да зявим, че това е опит за възраждане на сюжета. Той просто няма нужда от такова, но виждаме Elephantidae minimus, придружен от човек под дъга. Това, което можем да кажем най-общо, е, че някой адски добре се е забавлявал. Такъв пример за несериозно отношение към изобразителното изкуство обече не е прецедент. Можем да го открием в “Огнепърдящият дракон”, “Момче без лютня” и “Испанка”.

ГНС 2018

ГНС 2018

Съществува мнение, че различният начин на възпроизвеждане на слона, като цяло, се дължи на три фракции. Едната рисува в профил, другата - анфас и третата – в опозит. Можем да допуснем, че ГНС не е популярен сюжет, защото художниците имат известни опасения да го рисуват открито. Сигурно властта ги преследва. Сред здравите принципни и морални устои на обществото си е малко революционерска дейност, реално погледнато.

От всички останали рисунки, които не съдържат линията ГНС, две заслужават по-голямо внимание. Едната е “Слончето с голямото кръгло дупе”, изглеждащо сякаш е глътнало същото, което носи в бивните си, каквото и да е то, а другата е един класически портрет с жираф. Малко подвеждащо е заглавието, но така се озаглавяват портретите в живописта: “Дамата с кринолина”, Момче без лютня”, “Слон с жираф”. “Испанка”.

"Малко синьо слонче"

"Слон с жираф"