ГНС

Исторически преглед


Слонът, като цяло, е не особено популярен обект в изобразителното изкуство, залагащо на буйни коне, ловни кучета и фазани - фенове на ябълки, портокали и вази с цветя. Липсата на слонове в ранния тебеширен период на 2016-а, включая и късния, се отдава на а) не става за домашен любимец б) заема много място в асансьора в) всички останали причини. Кратка статистика покaзва, че за целия додекемврийски период е регистрирано възпроизвеждането на общо единадесет слона: три слона в профил и един анфас с хобот.

Забележителен факт в подкрепа на целия наш труд по темата е, че останалите седем слона са изобразени в гръб. Така представени нещата налагат да се зададе следния въпрос. Ако портретът изявява вътрешния свят и душевност на портетирания, какво изразява тази не съвсем характеризираща душевния мир анатомична част. Тук можем да направим един паралел и да признаем, че и между хората се срещат най-различни задници, но дали по-големи или по-малки, в крайна сметка те си остават такива. И докато според тази характеристика можем бързо да определим същността на индивида, при слона това е не чак толкова лесно, тъй като той принадлежи на един друг свят, в който ние едва сега пристъпваме. Разбира се, нашата цел не е да правим морфологичен паралел.


предистория

Предисторически период
Ние смятаме, че началото на ГНС се корени ето тук в тези неясни, прости и все пак особено експресивни линии. Смятаме го, нали? Това са и едни от първите документирани опити за придаване изобразителна форма на определена по-комплексна идея, но явлението не е непознато. Идеята за много неща съществува още преди самите неща.

В тази ранна творба могат да бъдат различени контурите на коне, крави с рога, летящи риби, фигури на съзвездия, всичко което е близо до бита на онези първи предшественици.


xxx

Elephantidae Proboscidea
През 2016-а, на 31 май сутринта, в завършена изобразителна структура най-напред се появява Elephantidae Proboscidea Loxodonta africana в профил. Задницата на обекта в това ранно произведение е загатната леко дотолкова, доколкото зрителят да придобие представа, че обектът все пак притежава подобна анатомична част. Вложен е опозит на парадното. Художникът е добавил също така бивни, уши и каквото е подсказало въображението му, но ние не можем да го виним за това, тъй като реализмът се появява в изкуството доста по-късно. Обектът се характеризира с удължено тяло, извит ездитен гръбнак и уши, които не биха могли да чуят дори мишка на подобно разстояние от земята.


xxx

Nadegus Elephantidae Maximus
Следва дълъг период на скрита еволюция, за да се появи 45 дни по-късно рисунка на Elephas maximus, както и големият исторически скок - Elephantidae Nadegus Maximus (слонът с големия задник, лат. б.пр.), познат вече като ГНС.
В тази творба опашката на слона търпи асиметрия, а самият той нехайно развява хобот към света, като цяло. Цялостното усещане за творбата е за лека вталеност и закръглена елегантност.


xxx

Elephantidae Nadegus Minimus
На 22 Юли, сякаш поради забелязан някакъв пропуск в развитието на сюжета, се появява слончето-бебе в гръб. То има хоботче с перчем и, ако преценяваме правилно, опашка. Слончето си има къща, където да живее и приятел с корона, чиито нос в момента по някаква причина се удължава, а притежава и същите преперудени уши като слончето. Композицията най-общо можем да определим като сладка.


Fairy/Фея

Източният край на Западната алея
xxx

Западната алея, детайл
Fairy/Фея

ГНС
“Гъза на слона”, в своята вече изчистена визия, дълбоки философски прозрения и откровено послание е регистриран на 27 август, 2016, 7:30 сутринта. В мрачна и мразовита сутрин, ако трябва да бъдем точни. При силен североизточен вятър. Три месеца след появата на първия слон.

Рисунката е изпълнена в уверен рисунък, гладкост на линията, в нея личи висока творческа зрялост. Както Хеопсовата пирамида е единствена по рода си сред другите, така класическият ГНС се явява единствен, ненадминат по своето майсторство.

От по-късните трансформации на сюжета можем да отдадем предимство на “Слонът с пеперудените уши” от 18 Септември и “Двата слона в гръб” от 27 Септември, с което и трябва да се ограничим, поради липсата на други nadegus чак до появата през 2018-а.

Пеперуденото ухо


Двама приятели

След двугодишен период без постъпили нови данни, в мрачната и тъмна юнска вечер на югоизточната алея в парка се забелязваше малко слонче, явно появило се неотдавна. На сутринта то вече едва се виждаше и бе почти на изчезване, както е обикновено при редките видове.

Това бе един разкошен екземпляр, наследник на най-добрите традиции на Elephantidae Nadegus Maximus, в случая - minimus. Тук ние без всякаква сигурност можем да зявим, че това е опит за възраждане на сюжета. Той просто няма нужда от такова, но виждаме Elephantidae minimus, придружено от човек под дъга. Това, което можем да кажем най-общо, е, че някой адски добре се е забавлявал. Такъв пример за несериозно отношение към изобразителното изкуство обече не е прецедент. Можем да го открием в “Огнепърдящият дракон”, “Момче без лютня” и “Испанка”.

ГНС 2018


ГНС 2018

Съществува мнение, че различният начин на възпроизвеждане на слона, като цяло, се дължи на три фракции. Едната рисува в профил, другата - анфас и третата – в опозит. Можем да допуснем, че ГНС не е популярен сюжет, защото художниците имат известни опасения да го рисуват открито. Сигурно властта ги преследва. Сред здравите принципни и морални устои на обществото си е малко революционерска дейност, реално погледнато.

От всички останали рисунки, които не съдържат ГНС, две заслужават по-голямо внимание. Едната е на “Слончето с голямото кръгло дупе”, изглеждащо сякаш е глътнало точно същото, което носи в бивните си, каквото и да е то, а другата е един класически портрет с жираф. Малко подвеждащо е заглавието, но така се озаглавяват портретите в живописта: “Дамата с кринолина”, Момче с лютня”, “Слон с жираф”. “Испанка”.



"Малко синьо слонче"


"Слон с жираф"



© www.ipetar.com