Историята

Такава, каквато бе

Началото


Луда работа. Докато гледах надолу към по-големия заек, заваля. Щом се намокри, заекът потъмня. Отдалечих се малко и той изчезна. Приближих отново и той се показа, но вече от жълт беше станал оранжев. Този път Паркът

Паркът
се виждаха единствено главата и малко лапи. Другото бе скрито. Дъждът не беше силен, но зайците не обичат да вали и се крият. Някъде. Вероятно в заешка дупка.

Всичко започна така, когато реших да снимам как изчезват рисунките под дъжда. При първата снимка – между заека и заека – имаше червена точка. Само на пръв поглед обаче. Прозрението дойде като сноп алфа частици, пропътували милиард светлинни години, за да ударят точно в целта. Червената точка ...

Вселената в мига на нейното създаване. Сигурен съм, че това бе началото. Или започна от двата перести таралежа в небето, които се караха. Тогава беше. Или от розовия храст до оградата. Няма значение.Големия заек

Големият заек


Чак на другия ден паркът се преобърна. Малко е объркано, но всичко е разказано там, от асфалта. В крайна сметка заекът от дъжда не изчезна, с таралежите така и не разбрах какво стана, а апаратът ми се намокри, но за нещастие не си взех бележка веднага.

Понякога опитвам да преброя колко точно са рисунките от онова лято. Повечето са снимани по няколко пъти в продължение на различни дни. Било заради осветлението или друго, са натрупани над 4 000 снимки. Между тях има снимки на парка, на кучета, разни балони, хвърчила и други неща - тебеширът върви заедно с някои работи и не можеш да го отделиш от тях.Вселената като голяма

Вселената като голяма


Освен това много рисунки се състоят от множество елементи. Многофигуралната композиция посветена на Илия, с щъркела, слънцето и жабите, съдържа близо 36 сюжетно равнопоставени обекта.

В галерията за месец август може да се види един надпис, който е в смислова връзка със същия надпис на още няколко места в парка. Това , че “Борис е куку” беше прилежно засвидетелствано на общо седем алеи, а за да не бъде пропуснат този забележителен факт, на някои и по няколко пъти. Таралежите

Кавгата


Трябва да изразим съжаление, че рисунките наистина не са чак толкова много. Художниците с тебешир са малко, но всички с някак присъщо съзнание за саможертва в името на изкуството. Изкуството иска жертви. Може обаче да бъде принесена само една – да спреш да рисуваш. Ако рисуваш, не жертваш нищо. Свое.

И ако изкуството иска жертви, нищо не пречи те да бъдат прекарани в по-приятни занимания, като ядене на сладолед, джапане из локви, каране на ролери и други примитивни дейности, на които принципно не се гледа положително след определена възраст. храст

Розите


Най-интересното е, че за толкова месеци видях само три пъти как се появяват рисунките. Преди да забележа първия художник, чак след месец, явно невнимателен младеж, имах усещането, че асфалтът ги създава. И това е самата истина. Сега, като видя асфалт и ръцете ме засърбяват. Но вече нямам тебешир в джобовете си. А той мълчи.



© www.ipetar.com