ГНС

Художествен анализ

Намирането на сюжет с изявена оригиналност на формата, ярка образност и сила на внушението е присъщо на високото артистично съзнание, на търсещия нови измерения творчески дух. Такъв сюжет се явява рисунката с тебешир "Гъза на слона".

Обхващайки периодите на трансформация на сюжета, ние виждаме класическата еволюция, започнала от един най-обикновен слонски задник, преминала през крехката възраст на бебешко слонско дупе, за да разцъфти в творческата мъдрост на една завършена derriere de la Elephantidae Proboscidea с изключително оригиналната същност и форма.

Като метафоричен обект Elephantidae Proboscidea Nadegus (ГНС) преодолява с лекота стерилно подкастрените плетове на традиционната тривиалност, за да се въздигне до висотата на фундаментален космически символ Universum Περιφοραε.

В “Гъза на слона” се съдържат дискретно четири послания и още пет съвсем явно. Най-важното от тях декларира, че задната част на слона е обърната към широката публика в един съвсем ясен контекст – тя изобщо не го интересува. За да не сме толкова крайни, ще кажем, че той и пет пари не дава за нея.

Обръщайки гръб на публиката, в най-художествен смисъл, ние виждаме и едно добре познато заявление. Изкуството заради самото изкуство. Това е заявка за една елитарност, донякъде откъсната от действителността, донякъде впримчена в нея, но така или иначе ГНС разглежда вселената, като цяло, и съзнава, че е неотделима част от нея, като с това приканва зрителят също да преосмисли дълбочината на подобна идея.

Накрая трябва да признаем, че ние всъщност не знаем как точно да охарактеризираме произведението. То може да съществува като творба, идея или просто – послание.

С подобни отвлечени понятия и определения обикновено наричаме нещо, за което няма дума за това, което то в действителност е. При положение, че съществува действителност.

Ние смятаме, че познаваме нещата, само защото за тях има думи. С поставянето на определение върху нещо, например когато казваме на лъжицата – “лъжица”, ние поставяме обекта в окови и предопределяме неговoто предназначение. По такъв начин, както при времето и часовника, никога не достигаме до същността. До онова, което нещото е. А тя е най-важна. Важна е, нали?