Гъза на слона

На художниците на тебеширени рисунки



ГНС

Художествен анализ


Намирането на сюжет с изявена оригиналност на формата и ярка сила на внушението е присъщо на високото артистично съзнание, на търсещия нови измерения творчески дух. Такъв сюжет се явява рисунката с тебешир "Гъза на слона".

Обхващайки периодите на появяване и трансформация на сюжета, виждаме еволюция, започнала от един най-обикновен слонски задник, преминала през крехката възраст на бебешко слонско дупе, за да разцъфти в творческата мъдрост на една завършена derriere de la Elephantidae Proboscidea с изключително оригиналната същност и форма.

Като метафоричен обект Elephantidae Proboscidea Nadegus (ГНС) преодолява с лекота стерилно подкастрените плетове на традиционната тривиалност, за да се въздигне до висотата на един космически символ Universum Περιφοραε.

В “Гъза на слона” се съдържат дискретно четири послания, а още пет съвсем явно. В най-важното от тях се декларира, че задната част на слона е обърната към широката публика в един съвсем ясен контекст: тя изобщо не го интересува. За да не сме толкова крайни ще кажем, че той и пет пари не дава за нея.

Обръщайки гръб на публиката, в най-художествен смисъл, ние виждаме и едно добре познато заявление. Изкуството заради самото изкуство. Това е заявка за една елитарност, донякъде откъсната от действителността, донякъде впримчена в нея, но така или иначе ГНС разглежда вселената, като цяло, и съзнава, че е неотделима част от нея, като с това приканва зрителят също да преосмисли подобна идея.

Накрая трябва да признаем, че ние всъщност не знаем как точно да охарактеризираме произведението. То може да е творба, идея или просто послание.

С подобни отвлечени понятия и определения обикновено наричаме нещо, за което няма дума за това, което то в действителност е. При положение, че съществува действителност.

Ние смятаме, че познаваме нещата, само защото за тях има думи. С поставянето на определение върху нещо, например, когато казваме на лъжицата – “лъжица”, ние поставяме в окови обекта и предопределяме неговoто предназначение. По такъв начин, както при времето и часовника, никога не достигаме до същността. До онова, което нещото е. А тя е най-важна. Важна е, нали?



xxx

© www.ipetar.com