Преди две години рано всяка сутрин в един малък парк, често вечер, a понякога и през деня, бяха заснети всички детски рисунки в периода от месец май до ноември. Веднъж на една алея лежеше рисунка на слон с хобот в гръб, която нямаше начин да бъде кръстена другояче. В онова лято тя изникна по алеите още няколко пъти.

Вчера, след две години, “Гъза на слона” се появи отново. Това е любим сюжет на творческа група със сходни интереси. Или слонът се е превърнал в градски мит и е въпрос на чест да имаш такава творба. А може и авторът да е отказал да порасне, и просто да обича да си рисува слона така.

Възможно е и да няма нищо такова, а тук страннният символ да се разгръща само малко по-откровено към широката публика, като част от целия онзи невероятен, крехък, пъстроцветен свят от другаде.