Няколко въпроса към родителите

"– Е, те пък какво общо имат!"

През повечето време телескопът ще стои вкъщи. Какво място можете да отделите за скъпоценната вещ? Изберете ли 700 милиметров рефрактор, ще ви е необходим около 1 кв. метър площ. Ако това е в детската стая и там се играе, онова с чупенето е в пълна сила.

Това ни подсеща, че не се поинтересувахме колко голямо е детето? Ако то е малко и попита: "Тати/мамо/бабо, това за какво е?" – тати, мама, баба трябва да има готовност да обясни "това" за какво е. Например лещата на Барлоу.

Също така (тати, мама, баба) е необходимо да има съответната готовност от време на време да колимира рефлектора. (Което се прави съвсем лесно с лазерен колиматор и малко геометрия.) Трябва практически да може да съоси търсача с телескопа, да нивелира статива и да има умението да засевери по Полярната звезда. Също така да знае къде се намират небесните обекти М31 или М42, за да насочи уреда към тях.

Така че преди покупката на детски телескоп поне едно от горепосочените лица е хубаво да е изкарало бърз начален курс по практическа астрономия. Азимутални и екваториални координати, видимост, разрешаваща способност и реално увеличение... Въобще – нищо сложно.

Извън това някой трябва да изнесе телескопа навън, да покаже как стават нещата, да вика от време на време: "Малейй, колко интересно!", докато в същото време по телевизията дават "Лудогорец" и "Ботев-Пловдив"

Ще бъде най-честно ако кажем, и вече го казахме, че детският телескоп трябва да се нарича родителски. Помислете върху това и вероятно ще видите, че единственото спасение е у дома да имате вундеркиндче.

И още нещо. Дали се случва така, че детето, преди да погледне към телескопа, се взира по-честичко към небето?