Детският телескоп
"– Да бе, детски."
Първия телескоп наричат най-често "детски". И понеже сме твърде любопитни за отговора, ние ще попитаме - какво означава детски телескоп.
И какво означава, като кажем за нещо, че е "детско".
"Детското" не е сложно, не е опасно, не струва скъпо, може да се чупи и е лесно като играчка. И може да се слага в устата.
Сега нека отнесем всички тези неща към здравия разум и да ги отметнем едно по едно. Детският телескоп не е нито по-сложен, нито по-прост от който и да е друг телескоп.
Разлика в конструкцията при детския телескоп и при този "за големи" не съществува. Тръба, търсач, окулярен възел, окуляр, оптична система. С което отговаряме с "не" на въпроса - по-прост ли е детския телескоп от другите? Разликата е в качеството на техните части и възможностите на телескопа, като цяло. Затова те се наричат "детски" най-напред, защото са най-евтини или далеч от качествата на добрия телескоп.
Сега много внимателно ще отгърнем отметката за чупенето. Ние не чупим каквито и да било телескопи. Освен без да искаме, ако го бутнем случайно, уцелим с футболната топка или го изпуснем през балкона. Само това се признава, а другото е експериментиране с нервите на главата на семейството.
Стигнахме дотам, че детският телескоп не е по-прост и не се чупи, евентуално. За онова, дали може да се слага в устата, е по желание.
Въпреки че не е по-лесен, детският телескоп може да бъде като играчка. Като пример можем да посочим малките "галилееви" рефлекторчета от този тип. линк
Сега предстои най-важният въпрос: дали телескопът е опасен. И трябва най-искрено да признаем, че отговорът е положителен. Причината е, че води до трайно пристрастяване към астрономията.
И накрая ще кажем защо детските телескопи се наричат така. Защото никой не смее да се изправи и открито да признае, че на практика те са "родителски".