За хората и небето

Първите

(в разработка)



Първият астроном в света се родил в една пещера. Той наблюдавал Слънцето, Луната и звездите и единственото познание, което оставил след себе си са няколко рисунки на звезди и лунните фази. За какво са му служели няма да узнаем никога. Но със сигурност те били богове. А боговете...Първобитните хора са знаели нещо за небесния ритъм. Хора, способни да направят прекрасните лампи, с които осветявали пещерата, за да могат и да рисуват, вероятно са познавали по някакъв начин времето.

Шамаш отваря източната порта, прогонва мрака, а вечер си отива през западната. Това се е случва още при шумерите и Уту някъде преди около 5000 години. Шумер е разположен и израства в долина сред големи реки. По подобен начин възникват цивилизациите около Нил в Египет, Ян-цзъцзян и Хуанхъ в Китай и Инд и Ганг в Индия. Тигър и Ефрат прииждали веднъж годишно и наводнявали земите около тях. Във водата имало ценни съставки, които правели залятата земя плодородна. В нея шумерите засявали жито, а от него зависел животът им. Затова засяването на житото било много важно и заради земеделската работа хората трябвало да знаят кога реките ще прелеят. Така освен колове за ограждане на нивите им трябвали и колове, за да оградят и разпределят времето.

Нанна бил лунния бог на шумерите. Появявал се когато се стъмни. Хората нямали какво особено да правят със своето божество, освен да гледат с какво се занимава. Единственото обаче, което вършел бога, било да се движи по небето. Той не проявявал голямо въображение и го правел по един и същи начин, с един и същи ритъм. Единствената странност е, че променял геометрията си. Шумерите записали кога, как и какво прави техния бог. Нанна се раждал се във вид на лунен сърп през 29 дни, дванадесет пъти от едната пролет до другата, като напомнял за себе си всяка вечер. Хората използвали наблюдението и превърнали божият ритъм в календар. Нанна се раждал веднъж на 29.5 дни, 12 пъти в годината. Шумерите вече знаели кога реките ще прелеят. Но когато дошло време Тигър и Ефрат отново да разлеят водите си, това не се случило. Изглежда, че най-голямата мярка за време – годината, не била съставена от 354 денонощия. Станало ясно, че календарът, освен божествен, трябва да бъде и точен. Борбата за дните, които не достигали в годината щяла да продължи хилядолетия напред, при най-различни народи.

Две хиляди години след появата на Шумер, в сърцето на Месопотамия, където се случва историята, възникнал град. Нарекли го Вавилон. Малкото поселище отначало, в което се заселвали и много пришълци се намирало на много важно място в територията. Започнало да се разраства и се превърнало в силна държава. Вавилонците продължили да развиват натрупаното от шумерите познание. Заели се и с липсващите дни от шумерския календар.

Всяка вечер вавилонският бог на луната Син се появявал от различно място, придвижвайки се от запад на изток с всяка изминала нощ. Появявал се в различни части на небето, сред различни звезди и загадката изглеждала неразрешима. За помощ вавилонците се обърнали към Мардук – бога на пролетното слънце, светлината и доброто. Мардук свършил наистина добра работа, защото в поемата Енума Елиш ("Когато там горе") се казва, че той създал съзвездията и определил движението им. Вавилонците вече имали съзвездия и знаели как звездите им се движат по небето. Те продължавали също както предшествениците им да гледат какво и как го прави божеството им. Този път наблюдавали внимателно и видели, че единият бог прави 180 стъпки през деня и също толкова другия през нощта, общо 360 за денонощие. Появила се окръжността. Вавилонците били добри, за времето си, математици. Могли да броят до пет, след него до 5+2, 5+3, да извършват математически операции с числата 10, 60, 60х60. Трябвало да премерват теглото на житото, да оразмеряват земя, да броят животните. Божествата учели от небето, но неволята учела на земята. Връщайки се в нощта, където богът Син - Луната преминава през съзвездията създадени от Мърдук видели, че те залязват и изгряват с него. Значи Мърдук, също както Син, преминавал през тях. Те били дванадесет и всяка година Слънцето преминавало през тях в точно определени моменти. Когато съединили едно до друго тези места се появила затворената линия на окръжността, която била пътя на Мардук - Слънцето, около Земята, което днес наричаме еклиптика. Дванадесетте съзвездия, през които преминавало Слънцето получили имена. Гир-Таб – Този, който сграбчва и реже (Скорпион), Ур-Гула (Лъв), Гу – Господарят на водите (Водолей), Маш-Та-Ба (Близнаци) са фигури и имена обвити в древната памет на познанието.

В онези времена се появило робството. Хора били господари на хора. За да се запази това отвратително положение робите трябвало да бъдат убеждавани в това, че трябва да бъдат роби. Силата на оръжието не била достатъчна. Рекламата и телевизията все още не били измислени и управниците трябвало да намерят начин да останат господари. Във времена подвластни на небето, и сред хора свикнали на богове, те направили единственото разумно нещо – обожествили се. Създали роднинска връзка с всичко, дето мърда по небето нощно време. Дневното светило било резервирано, като най-добрата маса в ресторант, за първия човек в държавата. Било неприлично царят да бъде говорител на боговете, и жреците от храмовете поели тази задача. Когато на царя се приядял сладолед жреците казвали, че по волята на върховния бог хората трябвало да дадат пари. И царя си купувал сладолед. За благодарност давал и на жреците да си близват от него. Но когато разбрали, че царят не може без тях поискали половината сладолед. Всъщност, царят никога не говорел, или поне не от собствено име, защото: "Урукагина утвърди тези думи с бог Нингирсу". Това, което направил Урукагина в действителност е, че прогонил с оръжие тогавашния цар, седнал на мястото му и написал за историята, на една глинена плочка така: "бог Нингирсу, войнът на Енлил, дари Урукагина с царуване над Лагаш и му даде власт над 10 сара хора" (36 000 човека). Все пак трябва да кажем, че Урукагина, цар на древния град Лагаш се опитал да бъде справедлив според него. Освен това той самият не бил направил нищо. Царството, хората, всичко, което получил било по волята и дарено от бога. Обожествяването се оказало печелившо. Петте планети заедно със Слънцето и Луната се превърнали в най-почитани вавилонски божества. Планетата Меркурий била богът на мъдростта Набу, богинята Ищар – Венера. Заради седемте небесни тела числото седем се превърнало в свещено. Някои дори и в днешно време го смятат за такова, макар да е видно, че планетите са малко повече от пет. Разликата между древните и днешните астролози е, че древните са нямали планети, а само вяра или религия.

Планетите, Слънцето и Луната били обожествени. Съзвездията били свещени символи. Главния бог говорел на царя, време било по-малките да започнат да говорят на жреците. И те започнали. Даже им заговорили в бъдеще време. Но жреците не били астролози като днешните. Не си играели на дребно да взимат по няколко лева на хороскоп. Владеели земи, богатства, хора, но предимно бъдещето. Защото то им осигурявало всичко останало. Дали древните си давали сметка за изобретението. Бизнесът с божествата се оказал така преспективен, че съществува и до днес, след почти шест хиляди години. Всички познаваме фразата "И рече Бог...". Ако можеше да чуе това Урукагина би потрил ръце от задоволство. Вероятно е и най-старата политическа фраза на света. Защото религията е била държавна политика. Живелият по онова време цар Скорпион, владетел на Киш, би бил доволен, че името му още свети на небето.

Знанието за небесата и божествата било строго засекретено. Само богатите и знатните се обучавали за жреци. Преминавали през обучение за писари. РАвенство имало само в задгробния живот. По усърдните в писането откривали съзвездия, другите ги рисували по камъните на нивите. На най-талантливите били открехвани вратите на истинското познание. За пътя на Слънцето, за орбитите на планетите, за слънчевите и лунните затъмнения. Шумеро-акадо-елам-вавилонците били сред първите на своето време. Те диктували и митологията не само на своето време, но и на бъдещето. Ной се ражда в онази прашасала вече епоха. Светът се променя. Дори географската карта на онзи район не е същата. Южната част на древна Месопотамия, е била блато. Част от древен Шумер възниква в блатисти земи, които постоянно били наводнявани. Хората се катерели по върховете на хълмовете, за да не се удавят. Строели предпазни заграждения, за да не ги отнесе потопа. В тези времена се раждат легенди, които много от съвременните хора смятат за истина. Да си създадеш вяра е много по-лесно от това да прочетеш няколко страници.

Момент. Потоп ли споменахме? Историята за първия Ной, понеже знаем, че има много ноевци в най-различни митологии, е шумерска. Тя не е вавилонска. И това се пише, за да се подчертае, че е много по-стара от Вавилон, с неговите безразборни контакти. Познаваме старогръцките митове. Познаваме борбата на Сет и Озирис, мъдростта на стария свят в Панчатантра. Древните са обичали добрите истории. Тези истории са така вълнуващи, та малко остава да напишем, че са вярвали в приказки. Там, някъде сред блатата се оформя историята за Ут-Напищи – човекът, спасен от потопа от боговете. Митът е възникнал. Възможно ли е да се е разпрострял и други да са го изкопирали страдайки от липса на въображение или от признание, че не биха могли да сътворят нещо по-добро. Шумерите, вавилонците, всички народи в древността постоянно търгували едни с други и пътували до различни места. Шумерите могли да продават децата си и е останало свидетелство за това, че в Кашу (при каситите) е продадено дете "от страната Кардуниаш" (Вавилон). Към Вавилон постоянно се стичали преселници, дори самият той е образуван от такива?. Каситският цар Агум II "който заселил много хора в Ашнунак" е пример за тази амалгама, която се приготвя в Двуречието. Това, че държавите постоянно воювали помежду си нямало голямо значение. Никоя не разполага с всички суровини накуп и затова търговията кипяла, та преливала. Някъде между тези преплитания Ут-Напищи станал световно известен. Как ли? Съседът на запад търгувал със съседа на запад, той със съседа на запад, а той със съседа на запад. А на изток... За колко време историята би обиколила плоското земно кълбо. Във всеки случай много по-бързо отколкото се развивала науката. Древните египтяни имали часовник. Сянката на пръчка, забита в земята, показвала горе-долу колко е часа. Трябвало да изминат няколкостотин години, докато се сетят да наклонят пръчката, за да отмерва слънчевия часовник по-точно време. Със сигурност митът за потопа се е рапрострял десетократно по-бързо. Още повече, че шумерската, а по-късно и вавилонската култура са се разпространявала по "официален" път чрез завоевания, асимилации – насилствени не, но по-скоро доброволни, като тази на каситите. Всъщност, Вавилон, възникнал като град преди около 4000 години, просъществувал съвсем малко като напълно самостоятелна сила. Изминали са само около 150 години от създаването на първата вавилонска династия и Гандаш образува каситска държава в земите на вавилонската. След още сто и петдесет е завладян и самия Вавилон. Каситите побеждават и завземат... цялата шумеро-вавилонска култура, религия и език. След време от тях остава само Вавилон. И именно това е начинът по който оцеляват и древен Шумер и неговата рожба Вавилон. Чрез своята култура и постижения в различни области. И именно в един подпис се съдържа отговорът на нещо, което постоянно ме притесняваше, докато четях книгите за история на древна Месопотамия. Преплитане и разминаване на дати, омешване на богове – "шумерския бог Шамаш", "шумерския бог на Луната Син"... Шумер и Вавилон бяха едно цяло. Вавилон е единствен и незаменим донякъде заради семитския въпрос. Той е познат и няма да се занимаваме с него. Принципно, не можем да отделим Вавилон от Шумер. Вавилон говори пише шумерски, моли се на същите богове, но с различни имена, мери с шестдесетичната система. Можем ли да зачетем обаче тях, без да споменем Акад. Акад и Шумер са трудно отделими, Елам също, и Асирия, по-късно. Така всичко се обединява в една сплав – обществото на древна Месопотамия. Най-добре това е изразено в подписа на акадския цар Караиндаш, който се подписал така: "... могъщ цар на Вавилон, цар на Шумер и Акад, цар на Кашу, цар на Кардуниаш." Не е само грандомания – той не може без никоя от тях. Вероятно вече станали аристократи, "с пораснала работа", наследниците на Караиндашш не споменават в титлите своята държава Кашу. Вавилон израства стъпил върху древните култури на Елам, Акад и Шумер. От тях не е останало толкова много, но плочките в Ашурбанипалската библиотека съдържат хиляди вавилонски текстове.

следва..........