Цифров фоторетуш в действие

Вкусът на времето

При снимки като тази стои един въпрос, който е определящ за крайният резултат - трябва ли, докъде може да се отиде и къде трябва да се спре. На пръв поглед снимката е лесна за обработка, има няколко петна и черти, които се махат лесно. Трудността идва от риска за вярното пресъздаване на лицето поради липса на фокус и нарушената структура на изображението. Жената е толкова красива и има такова ведро излъчване, че на човек му се ще точно тази снимка да стане много добра. Вярна ли е самата снимка, пресъздава ли оригиналът човека от портрета точно и в детайли. На снимката лицето се вижда добре, но за мен тя съдържа предимно излъчване. Липсата на фокус, малките петна като гранули и петната наподобяващи светлосенки правят утвърдителният отговор труден. Затова при ретуш на подобни снимки основен маркер е общото излъчване и състояние на портрета. На снимката се вижда млада и красива, но отрудена и уморена жена. Има типичното майчинско вдъхновено високо и заоблено чело подчертано от вдигнатата коса, и усмихнати и обърнати към живота очи. Тези очи познават трудностите и несгодите, но разочарованията и умората отстъпват пред волята и жизнеността. Долната част на лицето е изградена от силна, с изпъкнали сухожилия шия, голяма волева брада и плътна и чувствена, но груба уста. Щом лицето може да бъде обрисувано детайлно това дава отговор на горния въпрос, тоест снимката е вярна. Ретушьора обаче би се усъмнил в това. При обработката той иска да даде повече рязкост, да премахне дразнещото, да изглади и да оформи добре детайлите. Двата детайла, които са ключови за вярното пресъздаване на лицето са очите и устните. В очите обаче няма фокус, а устните освен липса на добър контур са разбити от тъмните петна по емулсията, които пречат да се определи точната форма на долната устна. Трябва да се добави и това, че дефектите създават състояние. Под очите, на един пръст разстояние има две тъмни дъги. Те са дефект, но създават естествено впечатление за хлътнали очи и изпъкнали скули. Те, заедно с една дълга светлосянка, която поради липса на полутонов преход се вижда като тъмна линия започваща от дясната страна на челото и завършваща в основата на брадичката променят лицето, правят го слабо и измъчено. На ретушираното копие повечето дефекти са заличени, загладени или приглушени, на очите и устните е зададена рязкост и цялото лице е по-светло. При обработката им няма нищо в повече, промяна на нивата и снижаване на шума. Единствено в дясното око е зададен повече обем, но от това погледът се промени и придоби мекота, която липсва в оригинала. Инструментите за селекция са следвали точния контур и няма добавени детайли или дорисовки, но излъчването и самото лице вече са променени. Затова преди да се пристъпи към работа е важно да се направи вярна преценка как трябва да изглежда, докъде може и необходимо ли е да се манипулира оригиналната снимка. Може би една репродукция би бил по-добрият вариант.

И сега въпросът - вярно с оригинала ли е ретушираното копие. Въпросът е труден и за мен отрицателен, защото не може да бъде наподобена уникалността. Не е утвърдителен защото се губи омаята на оригиналната снимка. В нея е жив духа на българщината, от нея лъха на мед, на бакър, на жито, навява асоциации за родови стойности и порядки. Пожълтяването и дефектите, които може би дразнят всъщност подчертават именно този дух и дистанцията на времето. Въпросът е труден и защото ако снимката имаше фокус и по-добра разработка може би щеше да изглежда по същия начин както някой от ретушираните варианти.