Как да разпознаем съзвездие


Kак се разпознава съзвездие. Най-лесно е някой да ви го покаже, ако познавате такъв човек. Така могат да бъдат запомнени няколкото най-ярки и лесни съзвездия – Орион, Голяма мечка, Касиопея. По-инициативните ще потърсят очертанието на фигурата в интернет и ще излязат навън с рисунка в ръка. Дори можете да се сдобиете със звездна карта и да потърсите по нея звездите. Но няма да е достатъчно.

Като човек, започнал и с рисунка, и със звездна карта, бих предложил следния метод, който считам за най-лесен, защото съдържа в себе си точност. Болшинството съзвездия са сезонни, много от тях със слаби звезди, а това е начинът несигурността и лутането да отпаднат. Ето нагледно причините.


Auriga

Колар на 10 градуса височина, в 21:30 ч. вечерта на 1 юни,
когато съзвездието залязва над северозападния хоризонт.


На запад над хоризонта залязва Колар, но за беда се вижда само част от съзвездието. В подобна сиуация можем да изпаднем, когато звездите на дадено съзвездие са над хоризонта, но небето, каквото е над градовете, е твърде светло, за да бъдат те различени. Понякога също заради облаци или мъгла се виждат само най-ярките звезди, особено през есента или зимата. Взира се човек в звездната карта и се чуди къде са останалите точици от проекцията, а това може да бъде обезсърчително. Има и други фактори. Съзвездието Хидра се издига над хоризонта в продължение на цели шест часа, а и заради не особено ярките звезди трябва да сте истински професионалист, за да го видите. Едната причината е, че Хидра се намира под екватора. Тя е южно съзвездие, чиито слаби звезди се издигат ниско над хоризонта, в по интезивно осветената зона на небето, и те не са добре видими от всяко място. Затова, нека избегнем въпросителните и излишното продължително взиране в тъмното. За целта са необходими компас, компютърна звездна карта и желание за разпознаване на съзвездията.

В текстa под горната снимка са посочени: сезона, датата, часа, височината и посоката, в която се вижда съзвездието. Това са и данните, необходими за намирането му, а само с две-три тренировки ще е необходима около минута, за да се научим да разполагаме с тях.

Стелариум

Данните ще открием в компютърната звездна карта, носеща това име. С програмата ще се сдобием, като въведем в търсачката Stellarium и изтеглим версията на български език.

Инсталираме програмата, стартираме и най-напред в "Настройки" задаваме географските ширина и дължина за България или мястото на наблюдение.

От лентата с инструменти в долния ляв ъгъл включваме свързващите линии и имената на съзвездията и с влачене на мишката избираме съзвездие с по-големи кръгчета – това са по-ярките звезди.

На екрана има часовник, а в долния край са означени географските посоки (N север, E изток, S юг, W запад.). Трябва да нагласим за датата и часа, когато искаме да наблюдаваме съзвездието. Вече сме запознати с очертанието, знаем в колко часа и в каква посока можем да видим съзвездието.

Щраквайки върху някоя звезда, в горния край на монитора ще се появи текст с информация за обекта. Интересува ни информацията за височина и азимут на звездата. Да запишем височината и азимута на най-ниската, най-високата и най-ярката звезда. Те ще бъдат нашите маркери.

Записваме изброеното на лист – фигурата, датата и часа, географската посока, маркерите.

Вече имаме точен адрес във времето и можем да отидем на гости на Колар, без да се загубим. Осигуряваме добра видимост към географската посока на съзвездието, насочваме компаса – не е необходима изключителна точност, и търсим в небето обектите от листчето. Като ориентир за височина можем да ползваме рагърната от хоризонта педя, което дава височина от около 20 градуса, а една длан е в рамките на десет градуса. Поставяйки я върху педята, имаме височина от 30 градуса.

Това е всичко. Ето описанието в снимки.