Kой е измислил съзвездията
Можем да кажем, че това е онзи праисторически човек, в чиито очи за първи път заблестели фигури от звезди, а той съумял някак да остави спомена за тях. Или пък е бил човекът, чиято ръка първа е нарисувала звезди върху стената на пещера, защото е оставил доказателство за наблюдателността си. А може би е следващият, описал звездите в съзвездията, дал им име и ритъм, защото оставил доказателство за наблюдението си. Ученият, който потвърдил откритията преди него – съпоставял ги е, осмислял, допълнил и обогатил, а накрая ги е направил достъпни за всички. Ние сме откриватели на съзвездията, когато вдигнем за първи път очи към небето и се почувстваме като онзи древен наш прародственик, запленен от блясъка на божественото. Затова, нека засега отговорът на този въпрос бъде такъв. Съзвездията са откритие на Човека. Това емоционално обяснение донякъде също може да бъде вярно. Много хора са принесли по зрънце, за да се оформи питата на познанието. Археоастрономията е изключително интересна наука. Тя ни запознава с историята на възникването на научния метод, с математиката и наблюденията на древните, с изследването върху артефактите и всичко свързано с небето, без дъжда и мълниите, завещани в по-старите времена. Едно малко любопитство, свързано с произхода на съзвездията и противоречията в няколко статии, ме отведе към по-обемистите трудове, посветени на история на древния изток и при изследванията на археоастрономите. Един от тях – Брадли Шефър, посочва, че науката за съзвездията възниква около 1250 г. пр. н. е. Това е един изненадващо късен период спрямо този, с който сме свикнали. Широко разпространено е мнението, че звездните фигури са изобретение на Вавилон, но 1250 г. пр. н. е. е шестстотин години по-късно от звездните карти намерени в египетските пирамиди. А направата на звездна карта изисква научен подход. Такъв обаче не може да има без съществуването на небесната сфера, която се появява при древните гърци. Видно е, че археоастрономията предлага едно вълнуващо пътуване не само към небето, но и в различните епохи на древния свят. Вавилон възниква две хиляди години след появата на Шумер. Двете епохи така са омешани в популярните статии, че дори и книги, задето Нана приема различно име – Син, богът Шамаш става шумерски, а Мардук – вавилонски бог. Действително шумерското влияние е съществено за всички групи в Междуречието и отвъд него, а Вавилон възниква от едно поселище в средата на Месопотамия. Вавилон наследява и развива шумерското наследство, като семитският въпрос става причина и за възникване на панвавилонизма. Шумер има древни връзки и следи навсякъде. Например в Египет, в основите на пирамида е открит нож, датиран на 3000 г. пр. н. е., с изображение на Гилгамеш. Индия, Гърция, всички те са взели нещо от шумерите. Дали обаче шумерите са били първите? Първите описателни системи се появяват в различни времена при различните народности. Ако се върнем съвсем назад, очертанието съзвездието Голяма мечка се датира на 12 000 години от днешна дата, далеч от Месопотамия – в Европа. Голяма част от 88-те съвременни съзвездия са каталогизирани в по-ново време, но повече от половината носят гръцки имена. Познанието за звездните фигури обаче не е съвсем древногръцко. Първата оформена система е тази на Еудокс, която не е запазена и намира израз единствено в една поема на Аратус, писана около 270 г.пр.н.е. Първият древногръцки профил на част съзвездията възниква някъде около 500 г.пр.н.е., към него са добавени вавилонските зодиакални съзвездия. Без да намесваме това, че в Китай възниква традиционна система, че Вавилон осъществява търговски отношения с Индия, можем да кажем, че съзвездията се наслагват във времената като съвкупност и амалгама от традициите на различни култури и епохи. Трябва непременно тук да споменем работата на учените, които съпоставят изнесеното в различни текстове, правейки доста трудоемки изчисления за положението и видимостта на звездите за дадена епоха и определено място, търсейки съответствие между получените данни и текстовете. Така парчетата от един твърде неясен и разхвърлян пъзел постепенно се свързват и придават форма на отговорите на един любопитен и необходим въпрос. Въпросът "Кои са били първите" сякаш задава и намерение за състезателен характер, което е несъществено, понеже тук намира израз само един предопределен победител – научното познание.